Прекрасната свинарка

Романът „Прекрасната свинарка, или спомените на стопанската съветница Мина Карлсон-Кананен“ заема особено място в сатиричното творчество на Марти Ларни, защото е „най-финският“ и му създава много врагове в родината. Като журналист авторът е имал възможност да надникне в многобройни тъмни кътчета на финландската действителност, до които не стига окото на обикновените граждани. Наблюдателният писател е „преснел“ своите герои от живота, засилвайки язвителните краски, но въпреки художественото претворяване героите са се познали и не са посрещнали с усмивка, макар и кисела, дръзкото предизвикателство. Дори главната героиня е действителна съвременница на Ларни, чието име веднага е влязло в устата на злодумците, защото са отгатнали кой се крие зад „прекрасната свинарка“. Този реалистичен похват, който е бил присъщ на Балзак, не е попречил на финландския му събрат да създаде пълноценна художествена творба. Тя е толкова убедителна, че когато романът бе преведен на български през 1962 година, понеже името на Ларни още не беше известно и не се знаеше нищо за него у нас, множество читателки смятаха, че авторът е жена. Просто не можеха да повярват, че мъж ще представи в подобна изобличителна светлина вечните „свине“, които се кичат с лаврите на мъжествеността си, а в действителност са жалки самохвалковци. Тази на пръв поглед незначителна подробност подсказва, че романът притежава наистина художествени достойнства. Толкова е правдив, че се приема за отражение на неподправена действителност. Художествеността на творбата се подсилва от идейната дълбочина на проблематиката, защото сатирата е винаги по-действена от сухите доводи на публицистиката. Като се прибавят накрая духовитите сентенции, парадокси, сравнения, метафори, които се леят от перото на автора, кажи-речи, на всяка страница, романът „Прекрасната свинарка“ се превръща в празненство на остроумието, каквото рядко се предлага на българските читатели.